Синтетична любов
Синтетична любов.
Една измислена сянка.
Многоъгълен нож.
Една красива вакханка.
Блян преминал в мечта-
детска радост в ръката.
Черно слънце.Луна.
И графит на стената.
Твойте тъжни очи
в мен самотата привличат.
Кръвожадният в мене мълчи,
нереална си, но те обичам!
Някой вярвал в света,
изгорял е на своята клада.
Не живей в пустота,
твоят страх е преграда.
Няма вярност, а страст,
когато мигът не е вечен.
В средата на втората част
нека не съм само спомен сърдечен!
До децата на нощният град
твоя снимка разхождат децата.
На алеята син водопад-
на добрите са сини сърцата!
Старостта споделена със тебе
е подарък без вписан подател.
На косата изписал е гребен-
аз съм твоя спечелен приятел.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Дончев Все права защищены
