Синя обич
Слънцето със светлия поглед на лятото
закачливо в морето намигва.
Вълните, със синия писък на чайките
неустоимо и нежно ме викат.
За аромата на море съм жадна
соления му дъх ме погали,
да ме обгърне със прегръдка влажна
и капки синя обич да остави
по кожата с целувка да се стичат...
А влюбени нощи, стаени в скалите
да шепнат, как всеотдайно обичат
брега, стапяйки себе си в него, вълните.
Луната да блесне, и в мен да се влее,
по нейната светла и бяла пътека,
цвета на морето... И заедно с нея
във синьо и бяло от нежност да светя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
