Скръб
Свещен е споменът за тебе
и в ума ми продължава да живее.
Неогасваща - обичта ми към тебе
в сърцето ми болезнено тлее.
Ликът ти е моето спасение
от вечната самота.
Смехът ти е вдъхновение,
избавящо ме от дълбоката тъга.
Гласът ти - шумът на морето,
като нежна песен ме приспива!
Очите ти - звезди от небето,
карат всичко в мен да застива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Димитрова Все права защищены
