СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ...
Скъпи приятелю... Пак ли си тъжен.
Нова любов ли деня ти смути.
Или потънал в мрачни безсъници
буден сънуваш и нижеш мечти.
Много ли станаха... Дай да ги видя.
И разкажи ми за тази жена.
Тя те обичала, ти си бил влюбен,
слънце целувало детски лица.
Млада и жадна била обичта ви,
страстно преливаща в порив и стих.
Ала ранима била гордостта ви
и не простила женски каприз.
Денем децата рисували майки,
нощем се будели леко... и с вик.
Много въпроси и укори кратки
били изписани в техния лик.
И онемяла твоята песен.
Тихо помръкнали двете слънца.
Бяла надежда понякога блесвала,
но не изгряла в лице на жена.
Пак ти подавам поредна цигара.
Твойта угасна. От мъжка сълза.
Бягат ми думите, но ти желая
с вярна любов да посрещнеш деня.
Нова любов ли деня ти смути.
Или потънал в мрачни безсъници
буден сънуваш и нижеш мечти.
Много ли станаха... Дай да ги видя.
И разкажи ми за тази жена.
Тя те обичала, ти си бил влюбен,
слънце целувало детски лица.
Млада и жадна била обичта ви,
страстно преливаща в порив и стих.
Ала ранима била гордостта ви
и не простила женски каприз.
Денем децата рисували майки,
нощем се будели леко... и с вик.
Много въпроси и укори кратки
били изписани в техния лик.
И онемяла твоята песен.
Тихо помръкнали двете слънца.
Бяла надежда понякога блесвала,
но не изгряла в лице на жена.
Пак ти подавам поредна цигара.
Твойта угасна. От мъжка сълза.
Бягат ми думите, но ти желая
с вярна любов да посрещнеш деня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Вълкова Все права защищены
