Скъса ме
Бял лист бях –
Накъса ме.
Сега събираш парчетата.
Някога пишеше с удоволствие
Върху гладката ми повърхност,
Сега със сълзи ме мокриш.
Разпадам се.
С всяка капка мастилото се размива.
Бавно, без да искаш
Спомените изтриваш.
Пусни ме.
Нека ме отнесе вятърът.
Боли ли те?
Сигурно.
А мен не ме попита.
ИзхвърлИ ме,
Нека почивам.
Накъса ме.
Сега събираш парчетата.
Някога пишеше с удоволствие
Върху гладката ми повърхност,
Сега със сълзи ме мокриш.
Разпадам се.
С всяка капка мастилото се размива.
Бавно, без да искаш
Спомените изтриваш.
Пусни ме.
Нека ме отнесе вятърът.
Боли ли те?
Сигурно.
А мен не ме попита.
ИзхвърлИ ме,
Нека почивам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кери Исова Все права защищены
