29 апр. 2006 г., 21:49

След години

120 0 6

След години<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Сред океани и морета

търся своята любима,

в пустошта от веки

търся нейното име.

 

Зная сърцето голо е

заспало в бисерно

огледало в езеро

кристално бистро.

 

Не ще почувствам

таз измама, сърцето

нивга не видяло,

що е болка или рана.

 

Ти жена си без име

 орисница на любовта.

Луната те изпива,

остава само нежна красота.

 

Сърце и блян, мечта,

в едно вземи и погреби

самотните ми нощи.

Разбий портите с мощта.

 

 Тя от силите на

самодиви дадена

е за дома- щастлива

среща търсена една.

 

Нощта, деня- среща ни

нас двама.

Промяна търсена намираме сега

в огъня тъй топъл.

 

Нещо ново, странен вопъл,

чувам ти гласа.

Зная това си ти любима.

Среща съдбата е решила

 

нас двама ни да събере

след години.

Но времето не ще

 ни спре.

 

Дори след години

надеждата не ще

умре и пламъка ще

пламти още, още миг...

 

Миг е вечността,

за миг на земята.

Нека сърцата си да слеем

и да полудеем

 

от радости, от болка,

След толкова години отново те

от светлото утро

в нашия любовен изгрев намирам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекси Слав Все права защищены

Комментарии

Комментарии