Служба

Вратите на храма свойта вяра пропускаха. Пред тях като камбана лудия люшкаше въздуха И като рефрен на делника с едно стакато мрачно повтаряше след свещеника “Място тихо, място злачно, Място тихо, място злачно, Място тихо, място злачно… Когато вдовицата се престраши и подаде му за “бог да прости” Взря се в нея с безумни очи: “Рано е да умираме още, Рано е да умираме още, Рано е да умираме още..” После със жито посочи плочника под асмата и го за маса нарочи и възседна земята… Между хапките дишаше шумно (на битието мравка прозрачна) над “Място тихо ,място злачно Място тихо, място злачно място тихо, място злачно..”.