СЛЪНЦЕ, ОБИЧАМ ТЕ!
Днес, през деня, на “Дондуков” спрях.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Хора край мен вървяха различни.
Ръмеше лек дъжд.
От времето, може би,
всички бяха безлични.
Неочаквано, над главите отсреща
невероятно аз видях нещо –
плакат с три думи заветни:
“Слънце, обичам те!”
За миг вцепених се.
После поисках да снимам
тези свидни слова.
Тръгнах към тях.
Млад полицай на тротоара зад мен
настроението мое разбра.
Редом застана
и за минута една
движението по булеварда ...
просто спря.
Развълнуван аз бях
от постъпката тази,
но късно я осъзнах.
Снимките реших да запазя.
Вече по-късно разбрах,
че нито една от колите тогава
своя път не продължи.
Гледаха всички плаката
и, искам да вярвам,
че поне в този миг
от техния свят
изчезнаха всички лъжи.
И още аз си мечтая,
че всеки би искал
някому да промълви:
- Слънце, обичам те! А, ти?(За една истинска случка в немерена реч. Ако някой пожелае, може да му изпратя снимката, която направих с телефона)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
особено:"Слънце,обичам те!А,ти?"
