30 мар. 2006 г., 17:11

СПОМЕН

164 0 14

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Лятна вечер.

Отправих

нагоре очи.

 

И видях аз

безкрайно,

чаровно

небе със звезди.

 

От тях най-омайната

за мене

бе Ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички!
  • А, бе бегай брее! Аман!2! Отказа ме да чета повече! Кви са тия издихания?!
  • "momiche" ?!?И вие така си пишете ! А стихчето е хубаво . Има какво да се желае , но ... . А коментарите Ви направо са ...!
  • Детска история...тфа не е поезия...съжалявам ама повече от 3 за да се амбицираш немога да ти пиша..
  • На мен ми харесва, не е нужно да е дълго, за да се усети чувството, силата на стиха! Поздравления! Продължаваи, харесва ми всичко, което си публикувал