Спомен в реалността...
Спомен в реалноста...
На зимната нощ в следобеда,
защото пак не мога да спя,
загърнат в покривало от спомени,
отново лежа и си търся съня.
Спомних си за моето детство,
на село, с баба и дядо седях,
на масата хлебец и сиренe,
щастлив, но самотен аз бях!
С въдицата и сакче рибарско,
към реката самичък вървях,
"софиянче"- едно дете "градско",
отхвърлен от децата селски живях.
Отивах за риба там под върбите,
бях радостен много, когато "кълве",
после си тръгвах с няколко риби,
сега разбирам, самотно-щастливо дете!
И днес пак съм сам, както тогава,
но нещастен, обвит в много тъга,
се ровя аз във спомени преждни,
на два брака и живот лъжа до лъжа.
Но един ден, когато живота ми свърши,
когато си замина от тази земя,
аз Съдбата си "шибана" ще подиря,
и "Бога ми", на нея лично ще отмъстя!
А сега в стаята, седя на леглото,
без сън и надежда чакам новия ден,
само жарта, от цигарата тука свети,
на зимната нощ в мрака студен!
. . .
Ivaylo Atanassov
13.01.2006 (04.25ч.)
Senftenberg-Grmany
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Атанасов Все права защищены
