Споменът
Но аз погълнах всичките ти вечери
и в пламъка на восъчната свещ
оставих да гори едничък спомен
за шепотът ти тъй горещ...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Но аз откраднах всичките ти залези.
И пламъка на мрака претворих
в една любов, в която няма белези
от спомена, когото изгорих...
Но аз изтрих следите от очакване
и ето ме – престъпна, но добра.
Молитвите, стопени във оплакване
угаснаха в последната искра на спомена.
Завръщам се –
престъпна, но добра
там, откъдето бях изгонена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Дянкова Все права защищены
