Сред копринената нежност на тревата...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Сред копринената нежност на тревата
пристъпвам плахо... Тук, на тази пейка
седяхме някога. И гледахме небето,
което гаснеше над нас... Червено злато
преливаше в оттенъци в косата,
която аз докосвах с длан...
Под стъпките ми, смазана тревата
приплаква тихо... И изсъхва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
