Среща
Знам,че моята любов ме чака някъде.
Напред във времето,разделно и сърдито.
И всичкото,което съм направил вчера.
Което правя днес,или ще сторя утре.
Ме приближава,единствено към нея.
Ела,любов желана!
Побързай!
Тръгни да ме посрещнеш,
че не ми остана време.
Докато вървях към тебе,много остарях.
И на заблуди вярвах.
Имитираха те безуспешно.
За малко да повярвам,че си ти.
Но се спасих ...
Като подреждах думите във стих несръчен.
Така душата си отворил.
Събрах в едно,разочарования,беди,сълзи и болка.
Отприщих истината,да ме залее.
И река през мене мина.
Като порой ...
Отнесе всичко.
Клетви за любов до гроб.
Спомени за не разплатени сметки.
Недовършени заблуди.
Пошли имитации.
Остана само онова,което винаги е било мое.
Може да е много малко,но е чиста проба.
С най-висок карат.
Остана вярата ми,че те има.
И ще те срещна ...
Да бъда влюбен искам, за последно.
Да липсвам някому и да ми липсват.
Да ме желаят и да желая.
Да изгарям и да ме изгарят.
Огнено и лудо да обичам ...
Без капка разум и задръжки.
Повярвал.
На звездите ще поискам да прошепна.
„Пак съм влюбен и обичам.“
Тогава,отново ще съм част от цялото.
Безкрайно и завършено.
И в хармония,с теб любов.
Ще подреждам думите,но не от горест.
А в прослава.
И ако,успея и те дочакам.
Не се страхувай,че съм беден.
Ела,любов!
Ще бъда с тебе,истински богат.
Сърцето ми е още младо.
Защото няма бръчки **
Габриел Сидони Колет - /Сърцето няма бръчки**/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анастас Анастасов Все права защищены
