Стари писма
Прелиствам ви с мъничко тъга – <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
свидетели на буйна младост...
Безмълвни и неми са словата сега,
изпълвали ме с неземна сладост.
Прахът на времето – уви, промени
листовете - с цвят на тиха златна есен,
но в тях искри недосегаема и жива
все още красотата на любовна песен.
Препрочитам ви носталгично днес,
с чувства изгорели, отдавна отшумели...
Няма я тръпката на чаканата вест,
няма ги момичетата – нанякъде поели...
Къде сте вие, които писахте ми жарко,
какви сте днес, дали си мислите за мен?
Избледняват образи полека, бавно...
Дори ви няма в неспокойната ми нощ и ден.
Стари мои писма, обичам ви. Останете!
Напомняйте ми кротко какъв съм бил...
Дали някоя от вас днес си спомня и пази
писмата, които с нежност бях пропил?
18.10.2005 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Кабакчиев Все права защищены
