Старостта носи своята радост
Старостта носи своята радост,
нейна гордост е мъдростта!
През годините преминала младост,
тя е тихата топлина на жарта!
Тя е спомена прашен в очите
на усмивките следите дълбоки,
по ръцете трептели от ласки,
след години превърнати в болки!
Старостта носи своята сила
в побелелите вече коси,
колко зими и пролети има,
старостта знае и ги цени!
Аз не зная, накъде моят път ме отвежда!
Ще пристъпя ли някога нейният праг?
Ако Бог ме закриля до нея да стигна,
то дано тя, не ми бъде враг!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джейни Тод Все права защищены
!
