29 июн. 2006 г., 21:02

Стих мой

141 0 30

   Стих мой<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />


Стих роден в самота
Стих дошъл в радостта
Стих изваян от нощта
Стих събудил се с деня

Когато и да си пристигнал
Дали лош или добър дошъл
Не те викам , но те очаквам
Не те търся , но те намирам

От някой жест се раждаш ти
Понякога и от мълчание дори
Извират мислите като реки
неволно се превръщаш в рими

Това не става в миг предначертан
Не се създават стихове по план
Заченати от някой малък плам
прерастват в огън силен и голям

Изпепеляваш и  гориш  навред
Омайваш ме и водиш ме напред
Изгубвам се в твоя  таен  свят
Зареждам се и ставам с дух богат

И ако мога от духа си аз да дам
на някой който чувствайки се сам
изгубил е вяра и надежда за любов
Значи струва си да чакам Стиха нов


     
23.05.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Казваш ми да пиша по-дребно
    търсих начин , туй е верно
    Ала няма шрифт по малък тук
    и остава си така, но не напук

    Ники, я по добре се усмихни
    дреболийте мои малки не чети
  • Ех благодаря ти Романтико
    не се дрязня,радва ме това
    Хвърлих нещо провокативно
    та да видя аз и другата страна

    Поздрав и усмивка .
  • Лично и за мен прилично
    а за някой много прозаично
    /Прозаично казах в смисъла преносен/
    ала пък за моята "дарба" си е сносен
  • Усмивката ми е за теб Кристиан
  • Не бих могла за миг да съм доволна
    че ти нарече се така - "завистник"
    И мисъл не допускам аз греховно-волна
    че се занимаваш с мен като подлистник