10 авг. 2006 г., 23:14

Струва си...

235 0 72

Пътека съм - по мен тръгни,
отмервай бавно всяка стъпка своя...
и щом ме извървиш, помни,
завинаги тогава ще съм твоя.


Цигулка съм - ти само засвири,
Докосвай ме, глава на мен облегнал.
Под пръстите ти нека зазвучи
рапсодия най-страстна и вълшебна.


Река съм - бурна, пълноводна,
веднъж във мен ако си плувал,
дори да си потънал на дълбокото
ще знаеш... риска си е струвал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аплодисменти за този стих!Браво!
  • Стихът е много хубав. Но все пак ще си позволя да се възползвам от предложението ти относно края на втория куплет. Ето какво излезе, но не мога да кажа, че тази редакция е по-добра:
    Тогава нека зазвучи
    рапсодия най-страстна и вълшебна.

    Поздрави!


  • Перфектен стих! От където и да го погледнеш! Браво!
  • Валя, ти си невероятен талант! Знае си, че "зад щорите" има съкровище.
    Поздрав с усмивка!
  • Този стих засега най-много ми хареса.Поздравления...