26 июн. 2006 г., 20:00

СТУДЕНО Е ПРИ ТЕБ...

202 0 34

Студено е при теб.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

И тъжно.

Но стаята познава моя дъх,

и вместо тебе –сигурна съм,

ще ми  се зарадва.

Дойдох.Ще ми простиш ли?

Зная.   Много пъти 

си прощавал...

Този път луната ме

благослови –

И мрака  стори ми пътека

да се върна.

Засипа вятъра прахта,

оставена от грешните

ми стъпки

Прости ми.!Кажи ми пак-

“добре дошла”

и стопли замръзналите

пръсти.

Дойдох.Смили се!

Не ме  връщай!Искам да остана.

Хладна е ноща навън.

Мокра и до кости влажна.

Не спира тоя дъжд...

Вали и в твоя поглед.

Ще почакам! Поплачи!

Знам ,обичаш ме.Все още.

Дойдох да ми простиш,

и да забравя...

грешните без тебе нощи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошен стих! Поздравления!
  • Отново прекрасен стих! Винаги се отличаваш! Поздравления!
  • Веси великолепно е!!!!
    Няма какво друго да кажа!
    Поздравления и прегръдка!*
  • Прости ми.!Кажи ми пак-

    “добре дошла”

    и стопли замръзналите

    пръсти.

    Много хубаво... Поздрави за стиха.
  • "Ще почакам! Поплачи!
    Знам ,обичаш ме.Все още."
    Разплака ме, Веси! Толкова силно разтърси душата ми...