Сутришно
(леко замаяно)
до безобразие съм отегчен
от симулации на разнообразие.
на образи
не съм в плен.
вярвах някога: в главата си поне,
там вътре, трябва да съм сам.
и в безопасност.
уви, но не.
изхабих се някак си.
пробуждам се като дете
сънувало кошмар
на старец.
това, което беше някога море,
е сега океан безбрежен
в ръката ми.
в чашка за кафе.
а какво ли съм си свил
в цигарата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марвин Все права защищены
, но е смислено и интересно. Поздрави, Марвин
