Сянка във нощта
Сянка във нощта,
пресича тъмния площад,
носител на смъртта
разхожда се във мрачен град.
Засвири нежната си песен,
лири сладкодумни и пригласят.
Гласът й - весел като есен,
листата във краката и се кланят.
Луната кървав поглед хвърля,
клоните във зверове превръща
и само с поглед тя подхвърля –
облаци неземно черни във нощта.
Капки пот избиват на лицето
страхът отдавна обладал душата,
превзел е даже и сърцето,
преплита и заплита тъй краката.
Сянка ледена пристъпва бавно,
търси следващата жертва.
Ще кажете: желае я нахално,
но това е тя, живее в стрък трева.
Понякога е зла, изгаря всяка душа.
Друг път е добра – приютява...
Нявга се явява чиста и блага сърна,
но след нея само скръб остава.
Сянка във нощта носител на смъртта!
пресича тъмния площад,
носител на смъртта
разхожда се във мрачен град.
Засвири нежната си песен,
лири сладкодумни и пригласят.
Гласът й - весел като есен,
листата във краката и се кланят.
Луната кървав поглед хвърля,
клоните във зверове превръща
и само с поглед тя подхвърля –
облаци неземно черни във нощта.
Капки пот избиват на лицето
страхът отдавна обладал душата,
превзел е даже и сърцето,
преплита и заплита тъй краката.
Сянка ледена пристъпва бавно,
търси следващата жертва.
Ще кажете: желае я нахално,
но това е тя, живее в стрък трева.
Понякога е зла, изгаря всяка душа.
Друг път е добра – приютява...
Нявга се явява чиста и блага сърна,
но след нея само скръб остава.
Сянка във нощта носител на смъртта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Попов Все права защищены
Да речем