Съдба
Стоя във празната си стая,
пак съм тъжна и сама.
За друга стая аз не зная -
тя е празна, аз - сама.
Търся във стените й дупка -
бегъл поглед към света.
Мазилка в пръстите ми хрупка,
търся процеп към света.
Но накрая тъжна пак съм тук,
търся изход във смъртта,
но на зъл творец съм тук напук
да съм тъжна и сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Димитрова Все права защищены
.Тъжно е!