26 нояб. 2005 г., 21:17

СЪКРОВЕНО

154 0 10

СЪКРОВЕНО<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Дали ще мога, с право, някой ден

да кажа гордо, че в света огромен,

останало е нещичко от мен,

преди да се превърна в спомен?

 

Ще слезе ли над мене оня дар,

споходил някога големите поети?

О, аз не искам да съм фар,

но като пламъче поне да светя!

 

Да подаря на идните, слова,

разкриващи душата ми незрима.

Не искам нищо друго, а това -

и след смъртта ми да ме има.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Галина!
  • Такъв стих, не може просто така да премине, а като знам и другите ти, ще остане нещо, даже повече!
  • Ще ни има....И след нас дори"!
  • Ще те има, въпреки че тогава няма да те тревожи особено
  • Страхотно е! Браво Има с какво да те запомнят... само продължавай да пишеш така!