Сълза
86
0
6
През сълзите мрачни търсих теб отново.
Крещях от болка,
За теб да се предам готова.
Смятах, че себе си спасявам.
Молех се на Бога!
Самотата пряма изпълваше ме пак.
Исках да крещя.
Гласът ми някак глух стопяваше се в теб.
Моите мисли изгаряха ме с куп въпроси за теб.
Ти си мой дом,
Или безкрайна празнота.
Душата ми копнее за свобода,
Не за куп лъжи,
Болка,
Празнота.
Не иска прашна стая пропита от вина.
Искаш да ме видиш на върха?
Тогава спри да ме буташ в пропастта!
Пропастта жестока, примамлива, празна и пуста,
Като тази сълза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димана Все права защищены
