СЪН

Сънувам златна халка.
Халката, блестяща
на толкова много ръце.
Желаният пръстен,
който никой не сложи
на мойта ръка...
Булчиният букет, който,
в стремежа си да опазя,
                 изпуснах.
И жълтите рози се разпиляха,
отрано прецъфнали.
Земята стана пепел от рози.
А роклята ми- бялата-
се обагри в червено.
Обувката ми започна 
                   да стяга-
закрачих боса.
Стъпках розите.
Изкрещях от болка...
Часовник-наместо пръстен-
сложиха на ръката ми-
да отмервам времето
на самотата си...
А музиканти свиреха,
хора се виеха...
Само аз тихо плачех.
Целуваха ме с разтегнати
                     устни,
притискаха ме с лепкави
                     пипала...
Краката ми- в стремежа си
                     да избягат-
настъпиха роклята ми-
разкъсана бяла кожа
на птица с кървящи пера...
И пак сънувам златна халка.
Желаният обръч-кръгла луна,
търкалящ се в пепел
от жълти рози.

                        1997г.