25 июн. 2006 г., 11:34

Сън

114 0 8
Изминалите дни опитах да удавя. Преглътнах ги с мълчание без много трепет и желание Смутен оставах аз особено през нощите ти идваше при мен повеждаше нозете ми Притварях своите клепачи и виждах те лежеше на поляната- с капчици роса по тялото Усещах как ухаеше във времето, което спряла бе с леко придихание докосваше ръцете и очите ми, а сякаш галеше сърцето ми И още миг и два- Завинаги! Отварям аз очите си, но ти не си до мен, а бледо привидение на моя сладък сън Отново виждам те между дърветата облечена във бяло- викаш ме Оставам тялом на поляната унесен в сладка,нежна самота, а моята душа отвлечена се губи с теб далеч, далеч между дърветата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Чакъров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Алексиславе, сайтът разполага вече с двама главорези. Единият се бъзика с хората и тества техния праг на търпимост, другият просто толкова си може. Тъй че разпределението на ролите вече е направено и дубльорство не ти се полага. Ако не можеш да си намериш своя ниша тук, не изземвай чужда роля, която и без това не е много достойна. Няма да ти я дадат без бой. Или ако непременно държиш да си дубльор, прави го поне грамотно и смислено, та да си конкурентен.
  • За съжаление този път ще се съглася с колегата..."Усещах как ухаеше във времето,
    което спряла бе с леко придихание
    докосваше ръцете и очите ми,
    а сякаш галеше сърцето ми"
    Само ти давам пример с този стих, не искам и другите да ти казвам какво си сгрешил, за да не ти падне духа и самочувствието. Това е откровение да, но не е изпипано за съжаление слитературни средства. Но ти си още нов тук , така че пише и не се отчавай. ДАвай напред и ако е решила съдбата ще станеш добър пистаел.
  • Ето това е хубаво:
    "...Притварях своите клепачи
    и виждах те
    лежеше на поляната-
    с капчици роса по тялото"
    В другото не си успял.
  • Браво!