22 авг. 2005 г., 23:46

Сън

296 0 12

Видях краката ти разтворени,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

да се белеят във ноща,

а между тях във показна агония

безсрамното желание за вечността.

Ти стенеше със болката и грозотата,

която никога преди не съм видял

и с ярост стискаше ръката

с която съм те галил и желал…

Загубила последен свян,

със поглед канеше очите ми

“Виж там! Виж Там!

Изтекоха водите ми…”

Боли!

Защо?

Виж!

Помогни!”

Търчах по празни коридори

“Докторе!”

“Сестра!”

“Ей, хора!”

но само пустота

Не чувах твоите стенания,

когато грубо бръкнах в раната ти със ръце

Единствените ми старания

-да не ранявам крехкото телце..

да го извадя

да махна ципата добре

и без пощада

да плесна мокрото дупе

да чуя вик

да видя твоята усмивка

и в този миг

отхвърляйки измачкана завивка

се будя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетил си духа на раждането не по-зле от жената, която се е мъчила
  • Добро е!
  • Мисля,че Румяна точно описва стихотворението.Харесва ми!
  • Дайк е описал сън. Сънищата понякога са груби.

    Стихът е истински. Брутален, страстен и силен.
  • Много ми хареса как си описал преживяванията в съня си, които все пак могат да станат реалност! Стихотворираният сън все пак е добър!