Сърчицето ми..
Ти излезе от онази стая
и каза"ще се върна"
този миг целия ми живот преобърна,
вярвах ти,че ме обичаш,а
ти просто си тръгна.
Тогава бях глупачка,
дадох ти всичко,
а ти за секунда го смачка
и не исках да повярвам на това,
ти бе за мен моята ярка звезда..
Когато вратата ти затвори,
малкото ми сърчице ми проговори,
каза ми тихичко то:
"ей,момиче, от себе си изтръгни ме,
с ръце вземи ме,
в кутийка сложи ме и в скрина прибери ме,
там за твоя любим единствено пази ме"
Това и направих аз,
грабнах го в тоз час,
прибрах го там за нас!
Не ми беше трудно без него,
защото знаех че за тебе бие.
И то като мен чакаше с вълнение,
а като разбра какво му стори,
напълни се с огорчение.
Минаваше време и ето разбрах,
че лъжа било е,че всичко е вече на прах
и отказах се веч да те чакам и да копнея,
спрях с тебе времето си да пилея
Реших да си прибера сърцето,но
уви..то не ще да се връща,
каза,че си му обещал и теб ще чака,
защото те обича и за тебе бие,а
без теб по-добре било някой да го убие!
Минаха години откакто ти замина,
ала сърчицето чака ли чака във скрина,а
ето че ти появи се човече,
но уви..късно е вече.
Сърчицето,що за тебе живя
ръждяса в кутията стара и умря,но
през цялото време то там беше,
вярваше и за теб туптеше..
Липсваше ми сърцето през всичките тези години
исках на друг да го дам,
ала то не ми позволи и уви
забравих те с ума,но то горкото не можа
и чакайки те за теб изгоря!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Вълчева Все права защищены
