12 июн. 2006 г., 20:37

Съюзник

109 0 8

Сълзи горещи закапаха от моите очи.
От безсилие родени, от болка и гняв,
много горчилка стаена имаше в тях.
Една подир друга стичаха се в нощта.
Небето разбра, съюзник им стана
и силно  заплака със мен като в транс.
Запали светкавици, музика-гръм.
Неочакван порой върху мен се изсипа
със сълзите, парещи в очите се сля.
Поеха надолу единни,
 към черната и студена земя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стига сълзи! Стихът е хубав!
  • Правилно, стига сълзи!!! Радвай се на живота!!! Поздрави за стиха!!!
  • На вниманието на този,който ми е писал двойката!!!
    Днес си купих рамки,в които да си подреждам двойките.Така,че пиши ги на воля,имам много рамки!
    “Никое добро”в живота не е ненаказано!!!
  • Харесва ми!
  • Стига сълзи! Стихът е хубав!