18 июл. 2006 г., 00:53

Съзерцание

125 0 16

Вълните стенат <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

под мъглата,

обвити в плътна

пелена –

превръщат в хълмове

водата,

целуват с леден дъх,

брега.

 

Нощта извира

от морето –

потрепва тих

камбанен звън...

в далечен път

зове сърцето,

омаяно –

като на сън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отмива лятото
    мъглата
    със слъчев лъч
    и лек ветрец,
    вълна приижда -
    гали пясъка,
    дъга заплита
    във венец
  • Прекрасна лирика извира напоследък от теб, Касиус. Като че ти се е случило нещо красиво, вдъхновяващо, макар понякога да личат тънки тъжни нотки.
  • Красива гледка. Нама засищане
    Изпълва сетивата с копнеж и блян
    Поздрав и красота
  • Много е хубаво!!!
    Поздрави!
  • Поздрав!/6/