5 авг. 2006 г., 14:47

Т'ва съм аз...

161 0 22
Вървя ухилена-всеобща гадост съм за враговете.
Май дразня ги,щом тъй съм позитивна.
И весело подсвирквам си,в тон с ветровете,
а хората реват на глас и май са с психика лабилна,

и сприхави са,невъзможни.А мен презират!
И що не могат,строени пред огледалото кристално,
отворили гуреливи очите след тежкия сън,
света да приемат,и в тази житейска реалност

красотата на нежното цвете сами да пресъздадат?
В деня си работен,в тълпата човешка край тях,
с богати и бедни,със злочести и висши души,
размазани,стъпкани,сиви и мрачни,бетонни,

но родили се тук,а живота кипи...Като самовар,
с чай сладък на вкус,но с тръпчив аромат.
Животът ни кратък наистина е дар Божи-
и само позитивните могат да го разберат

Извинявам се на всички,че стиха ми е жаргонен,но така ми дойде от вътре-с малко повече доза непукизъм,но...










Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Романтична душа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ЕЙ....СТРАХОТНА СИ!ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!
  • Има доста злоба в твоята "позитивност"
  • Продължавай да бъдеш гадост за враговете, а за всички останали-оптимизъм.Браво на теб!
  • с чай сладък на вкус,но с тръпчив аромат.
    Животът ни кратък наистина е Божи дар-
    и само позитивните могат да го разберат
    Да така е наистина, Не се разделяй и за миг с позитивното си отношение към света, както и да те гледа той! Хареса ми, Петинка!
  • Поздрав,Петя!