Табу
Те времената менят се.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Mеним се и ние със тях;
един остарява –
друг ражда се
с мечтата
на детският смях.
Човекът се ражда... умира.
Човекът е крехко стъбло,
пречупващо в призма всемира –
подобен дори на кълбо.
Изтекли са цели епохи,
през времето –
пътна врата,
която на много въпроси,
прикрива уви
същността.
Не можеш да вземеш в дланта си,
ни шепа от жива вода,
в която измил съвестта си,
си газил със мръсни крака!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
