14 окт. 2005 г., 18:41

Такава съм

141 0 0
Стрели отвсякъде
към мен летят,
отровни се забиват
в мойта плът
и аз крещя без звук,
и стена свита на кълбо.
Притискам с пръсти
двете слепоочия
и моля се на ум
да издържа.
Докога животът ми
ще бъде бойното поле?
Неукротима мъка,
сцени с бойни възгласи,
плачещи очи
и души ранени...
Декорът винаги
един и същ.
Като гладиатор на арена
меча си кръстосвам.
Защо ли съм такава...,
не се научих
да се примирявам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Марини Все права защищены

Комментарии

Комментарии