Там някъде/без претенция за стих/
Пред очите ми море от бъдеще.
Необятно...,
като небе и вселена.
Зад мен е гробищата на спомени.
Горчиви,
като бадем или отрова.
Сладки,
като захарен памук от
светлото ми детство...
или младост.
На средата на пътя съм.
Колебливо
разтърсена от вероятността да греша.
Накъде?
Все назад се обричам на минало,
а напред е опасно, не мога да плувам.
След миг по средата поемам към синьото.
И то някога ще попадне неизбежно отзад.
Ще има нови хоризонти за очите ми.
Там, някъде...
зад хоризонта на моето утре е
най- прекрасното бъдеще.
Има го.
Необятно...,
като небе и вселена.
Зад мен е гробищата на спомени.
Горчиви,
като бадем или отрова.
Сладки,
като захарен памук от
светлото ми детство...
или младост.
На средата на пътя съм.
Колебливо
разтърсена от вероятността да греша.
Накъде?
Все назад се обричам на минало,
а напред е опасно, не мога да плувам.
След миг по средата поемам към синьото.
И то някога ще попадне неизбежно отзад.
Ще има нови хоризонти за очите ми.
Там, някъде...
зад хоризонта на моето утре е
най- прекрасното бъдеще.
Има го.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Спасова Все права защищены
"Там, някъде... зад хоризонта на моето утре е най-прекрасното бъдеще."