танц последен
за последния танц
ти мен избра,
но така и не разбра,
че съм стихия бясна
а не човек с душа
че съм облак черен
а не любовник верен
че съм риск непремерен
а не идиот безполезен.
сега съжаляваш,
за този танц,
последен,
наш.
но мила,
моя си вече
стихията по теб се увлече
и тук те отвлече
толкова далече,
че няма вече
път назад.
проклинай,
проклинай този танц последен
и ума си обсебен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Део Все права защищены
