Телефонна любов
Написано за някой друг...
...посветено на Полито :)
“Телефон все ни свързва, телефон ни дели “
Имаше песен таква, нали ?
Опърпана песен с опърпани рими;
отдавна я знаем и моля прости ми,
но не, не се лъжа – та тя е за нас!
Да, точно така е, познах я от раз!
“Велика трагедия” - някой отсече.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Аз съм си тука, а ти си далече.
Роня аз сълзи, бърша сополи,
Ти във казармата служиш ли, к’во ли.
Броиш си там дните, ходиш на смени,
от време на време си мислиш за мене
Или пък за моя красив сутиен
И всичко под него .
Един GSM
e нишката тънка тук между нас.
Аз дзънкам ти често, даже под час.
Ти пък нехаеш – има си хас!
И почват наново сълзи и сополи.
Защо не ми клика? Зает ли е що ли?
Май *** го боли
за малката ревла от малкия град.
Или пък ударил го е на разврат?
И всякакви мисли от всякакъв род
Се лутат из мене и търсят изход.
Но истина тука друга се крие.
Дори малоумник ще я открие.
Защо е таз драма, защо е туй чудо,
Защо туй момиче става тъй лудо.
Та няма ли майка или пък баща,
Та толкоз се тръшка и циври сега?
Не! Тука си има причина логична!
Банална, изтъркана, доста безлична.
(Дори и във рими звучи прозаично!)
Сега ще въздъхна с едно тежко “Оф”
Трудно признавам, но май е любов.
На злото в казана е тя мюрюдия
И в нея се тъне както във тиня.
Напаст неземна, глупост изконна.
И даже по-зле е - любов телефонна!
Имаше песен такава, нали?
“Телефон все ни свързва, телефон ни дели”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галка Малка Все права защищены
