21 июл. 2006 г., 23:16

Ти

173 0 16

Боли  и ме изпепеляваш<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

изгаряш  моето сърце

Бързо после ме издигаш

понасяйки ме на ръце


Гласът ти е като камбана

кънтяща в моята душа

като пулсираща мембрана

наситена с безброй неща



Докосваш ме и аз политам

и извисявам се над света

а после в самота се скитам

вървя и търся твоята врата


Открехвам , тихо пристъпвам

безшумно влизам в твоя сън

Не искам аз да те събуждам

ала самотно е и страшно вън


Събуждаш се и ме прегръщаш

загръщаш ме с мъжка топлина

С твоята нежност ме превръщаш

в желана,искана ,обичана  жена

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
    ШЕСТИЦА!!!
  • Прощавайте невежеството ми г-н Иванов,аз съм просто едно момиче правещо опити да опише изживяванията си чрез думи в рими , но бихте ли ми дали дефиниция на думата "боза" отнасяща се за стих .
    Благодаря ви и ви желая приятна вечер и ползотворна седмица
  • Какво да кажа за стиха
    щом той за някой е боза
    Е нищо,но боли ме от това
    че двама тука водиха война

    Светослав и Георги ,благодаря
    че избрахте стиха ми за арена на боя
  • Някой гладен е в ноща
    и сьнува баничка с боза.

    От мен 6
  • Аз не воювам с никой, момиче...
    А стихът ти е боза наистина!