Ти

Къде е смисълът на всичко? Каква е моята съдба? Защо когато те погледна ме пленява любовта? Във очите ти съзирам пламък на един вековен дух, а в гласа ти ,тъй небрежен, мелодия на арфа чух. Гордият ти мъжки поглед, благородното лице, имаш чар неустоим и пълно с обич сърчице. Накъдето аз погледна, накъдето завъртя очи, погледът ти ме преследва, гони ме,над мене бди. Като мания обсебваш, като нежен стих звучаш, хубав си като се смееш , като плачеш и като мълчиш. Като слънчев лъч докосваш, стопляш всички сетива, а с целувката си - лист от роза- ме изпиваш на мига. Аз не знам защо те срещнах, дали за мен си или не, но любовта ми, тъй гореща, времето не ще възпре!