Ти бе до мен
Ти бе до мен
Имах всичко във една прегръдка,
притисната до топлата ти гръд -
незнаех що е болка, що е мъка
имах всичко...беше мой светът!...
Ласките на вятъра студени,
поемах със наслада,
щом твойте ласки даваше ми ти,
потапяйки ме във забрава!...
Звездите можех аз да преброя,
луната с пръсти да докосна,
морето щях да прекося, -
всичко за целувката магьосна!...
Пътищата знаех на изуст,
макар че първи път по тях минавах,
градът не беше вече пуст
щом в него всичко аз ти давах!...
Полянката с увехнала трева
изглеждаше ми толкова красива,
щом на нея чувах твоите слова,
а ти ме правеше щастлива!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс Каравелска Все права защищены
