Ти гледаш в други две очи.
Ти гледаш в други две очи
и обич пиеш до насита,
а в мойта чаша пак блести
последна капка недопита.
Целуваш друга във нощта
и нежността от теб прелива,
а в мен царува празнота
и в студ сърцето ми изстива.
С дъх топлиш други две ръце
- студът в тях да не прониква,
а в мен една сълза расте
и от очите сухи бликва...
Ти шепнеш тихо две слова
-към нея те се носят нежно,
а аз се губя сред скръбта
на чуството си безнадеждно.
И гледаш в други две очи
и обич пиеш до насита,
...а в чашата ми пак горчи
последна капка недопита...
и обич пиеш до насита,
а в мойта чаша пак блести
последна капка недопита.
Целуваш друга във нощта
и нежността от теб прелива,
а в мен царува празнота
и в студ сърцето ми изстива.
С дъх топлиш други две ръце
- студът в тях да не прониква,
а в мен една сълза расте
и от очите сухи бликва...
Ти шепнеш тихо две слова
-към нея те се носят нежно,
а аз се губя сред скръбта
на чуството си безнадеждно.
И гледаш в други две очи
и обич пиеш до насита,
...а в чашата ми пак горчи
последна капка недопита...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Василева Все права защищены
