Тихо
Отново сам съдбата отреди ми
да търся тихо своя нов живот,
и сам ще съм, това тя сподели ми,
в антракта след играния шах-матен ход.
Вървя напред, загърбил самотата,
в очакване на нещо по-добро,
но все пак си остава тя там тъгата,
пропила се в плътта ми, взела си залог.
Оплетен съм във собствената плесен
на визия на страст, дори сълзи,
и като просяк стар със фрака тесен
аз прося милостта от хорските души.
И някой дават, други вземат...
Това е толкова естествено, нали,
и все пак монетата във канчето божествено
кънти за миг и млъква... с морските вълни.
да търся тихо своя нов живот,
и сам ще съм, това тя сподели ми,
в антракта след играния шах-матен ход.
Вървя напред, загърбил самотата,
в очакване на нещо по-добро,
но все пак си остава тя там тъгата,
пропила се в плътта ми, взела си залог.
Оплетен съм във собствената плесен
на визия на страст, дори сълзи,
и като просяк стар със фрака тесен
аз прося милостта от хорските души.
И някой дават, други вземат...
Това е толкова естествено, нали,
и все пак монетата във канчето божествено
кънти за миг и млъква... с морските вълни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диан Гочев Все права защищены
