Тихо е
Нощ изплетена от звездна паяжина в лунна тишина
тъй призрачно и тихо е - изплуват сенки не сънуваме!
Очите ти, горящи въглени изгарящи ме цяла с любовта
тъй тихо е във мрака и само с погледи общуваме.
Променящи се мигове и тъжен дъжд вали над нас,
но ти не говори, а чувствай...тихо! Замълчи!
Люби ме сякаш днес е сетният ти ден, последен час
С душа и тяло, с обич, с мъка споделени между нас.
Потопи ме в този стар рефрен...
Затуптяните сърца ехтят в мрака...
Пропукани цепнатини в душата ми...
Обичай ме, така ще ме спасиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
