To be
Да си искрица от отминал блясък...
Да бъдеш ехо от заглъхнал крясък...
Да си звезда в безкраен небосклон...
Да бъдеш птица вечно без подслон...
Да си последният от твоя род, потомък...
Да бъдеш пепел от угаснал огън...
Да си прашинка в сухата пустиня...
Да бъдеш вечно нечия робиня...
Да си сълза в очите на дете...
Да бъдеш мъка в нечия сърце...
И все пак...
Да бъдеш вечно...
Нещо...
Да бъдеш ехо от заглъхнал крясък...
Да си звезда в безкраен небосклон...
Да бъдеш птица вечно без подслон...
Да си последният от твоя род, потомък...
Да бъдеш пепел от угаснал огън...
Да си прашинка в сухата пустиня...
Да бъдеш вечно нечия робиня...
Да си сълза в очите на дете...
Да бъдеш мъка в нечия сърце...
И все пак...
Да бъдеш вечно...
Нещо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Зарева Все права защищены
