ТОВА СЪМ АЗ

ТОВА СЪМ АЗ Дори в съня си плача и крещя. Ридая, скубя си косите, усещам миризмата. Мразя, мразя този сън, ненавиждам самотата. Падам ,ставам, дращя по стените, пълзя в тунела. БОЛКА Бодли дерат очите. Уж светлина а непрогледен мрак. Горят огньове. Гори, душата ми гори. Ридая, блъскам си главата, кървят очите, болката смади. Събуждам се все пак и тръгвам,. изправям се, крача. Виждам как влак отминава, тъжно е плача. Мразя този сън уж крача, а тъпча на място, краката ги няма, оказвам се пън. Махам с ръце. Псувам, блъскам, ругая искам да литна, свободата мечтая. Скачам, поема ме бавно водата оглеждам се болно, търся браздата. ГРАНИЦАТА - линията между двата свята. Ключа е у мен, но нямам много време. Усещам присъствие. Чуждо. Чувствам се бреме. Трябва ми врата - Ключалка. Плувам като риба, плача като бебе. Отново крещя, виждам табела Надпис - Откачалка Чувствам някакво вълнение, всяко вълнение поражда съмнение. Жаден съм. Дават ми сол, не виждам лицата им, усещам гнева им обаче чувствам внезапно прохлада бос съм и гол. Бягам по стръмна пътека Нагоре . Нагоре Гони ме вихър, не усещам умора. Жаден съм. Вода. Жаден съм за свобода. Взирам се и виждам вратата, бурята идва, тресе се земята. Добирам се някак до нея одран , изтерзан, но някак си горд, а зад мене светкавици. Трясък пред вратата мечтата, при мен купища пясък, истински Форт. Напъхвам ключа и се моля, ключа всъщност са думи: Свобода, вяра и воля. Завъртам. Чуват се крясъци. Моите крясъци. Попаднал съм в плаващи пясъци. Завъртам още веднъж, отварям вратата и драпам, опитвам се някак да вляза в другата стая. Държат ми обаче краката, ако трябва ще хапя , ако трябва ще лая. За целта се превръщам във вик и се отскубвам от тях. Боли ги и започват да плачат, точно след миг зад мен е вратата -гнилите мисли и чувства- а пред мен СВОБОДАТА. Необятните полета ме поглъщат, чисти, чувствени и сини, ръце разпервам и политам няма бомби, няма мини. Отново виждам, дишам, чувствам, нося се из небесата. Това съм АЗ. Синът на луната.