31 авг. 2006 г., 22:27

Три дни

150 0 20

Забранено за лица
със сериозни сърца.


Три дни  мълчах.

Тишината беше в мен

и само питах се  със страх:

Дали  ще дойде моя ден?

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Три дни сляпа бях.

Нищо не виждах вече.

За светлината  копнях,

близо беше тя,но и далече.

 

С вързани ръце бях аз

Опитвах,достъп нямах .

За правата си издигах глас

ала  бях безсилна и търпях.

 

Оплитах се,вървях

нямах дори миг  покой.

Път търсих, не успях,

май предадох се без „бой”.

 

Бях зависима от тях .

Исках нещо да променя

Не в дни,в часове броях

и не можех да се примиря.

 

Днес пак съм с вас.

Няма и следа от онзи гнет.

Отново "чувате" моя глас,

най после имам ..... интернет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Етчи..весело и толкова откровенно..разсмя ме .
  • Етче, страхотна си! И от житейските неволи правиш стих!
  • Здравейте приятели мои,
    на коментиралите-благодаря.
    Споделих ви перипетиите мои
    с идеята да ви развеселя.
    Повярвайте ми беше трудно
    липсвахте ми,всичките,на куп.
    Отново с вас съм,но е трудно
    да изчета пропуснатото до тук.

    Поздрав и усмивка.
  • Ей,браво,Етчи!
    Дора е права...
    Поздравчета!
  • Здравей и поздравче!Там е майсторството!