Твоите прекрасни зелени очи!
Стоя сама във малка стая,
без прозорци, без врати.
Стоя и безмълвно си мечтая
за твоите прекрасни зелени очи!
И както неподвижно си мисля
колко мрачен днес е света,
нещичко в ума ми се избистря
и нахлува в стаята лъч светлина.
Спомних си онази снимка,
на която тихо се усмихваш.
Около врата ми се затегна бримка
и дъхът ми изведнъж затихна.
Бодежи във сърцето си усетих.
Главата ми в миг се завъртя.
Мислите си аз преплетох
и обичта ми долетя.
Като птица много изморена,
като гълъб в среднощното небе,
моята любов несподелена,
се удави в дълбокото море.
Нямам сили да изплувам,
дърпаш ме надолу и надолу.
Усещам как безпомощно потъвам
и ти казвам само "Сбогом!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Димитрова Все права защищены
