14 апр. 2006 г., 23:10

ТЯ

153 0 16
                       ТЯ

Тя винаги се връща тъй зелена,
усмихната и топла като сън,
с душа от приказка без време,
със сърце - лиричен звьн.

Тя иска само да ни гали,
със ръце повярвали в доброто,
и песни пее във горите стари
с романтичните си цветни ноти.

А вечер нежно ни приспива,
и в мрака даже-блага още,
разнежва се -от нас не скрива,
и ромоли по покривите нощем.

И завива ни така грижовно,
със копринени надежди тя,
че този пьт за нас ще е съдбовна
довяла с полъха си любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии