Тя...
Не виждаш ли преградата,
стената невидима между нас,
разделяща двата ни свята,
разграничаваща съдбите ни пак?
Като от стъкло направена - прозрачна,
от нея лъха леден струд
и мен, и тебе тя отблъсква,
и така отдръпвани един от друг.
Но идва и часът, в който
този лед не ще ни раздели
и ще се преплетат ръцете ни отново,
ще прехвъчат нови искри.
И дланта ми става мокра
щом докосна тази ледена стена,
и ме стопля нежно мисълта,
че от другата страна е твоята ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Меренвен Анарион Все права защищены
