Crystal (Малена) Crystal (Малена)
27
28 июн. 2006 г., 20:02

Тъжно

130 0 16
Отново чашата е празна,
а цигарата в ръцете ми дими.
Препускат мисли луди, ненаказани,
като на лента преминават изминалите дни.

Доказахме си, че отново пак сме цели,
доказахме, че вече не тъжим.
Че всичко между нас сме преживели
и по нов път забързано вървим.

Но защо тогава като чашата съм празна,
защо цигарата единствена гори?
Нима единствената мисъл ненаказана
е да върна всички наши дни?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малена Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • deyana (Деяна)
    deyana (Деяна)
    Браво!!!
  • катебате (Екатерина Банска)
    катебате (Екатерина Банска)
    Поздрав,Кристал!
  • petinka67 (Романтична душа)
    petinka67 (Романтична душа)
    Гледай напред,не се обръщай,нека остане само спомена!Живота продължава,Кристал! Поздрави за стиха! 6
  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    Нима единствената мисъл ненаказана

    Не е ли по-удачно да употребиш в този смисъл неизказана.
    Само предложение.
  • Crystal (Малена)
    Crystal (Малена)
    Поезията затова е поезия, че авторът да има свобода да употребява думи на места където в нормалната реч не би могъл. Въпрос на вътрешно чувство. Още повече, че в поезията си влагам мои чувства, а не на някой друг и щом съм написала ненаказани вместо неизказани, значи имам нещо предвид и смисълът е много по-дълбок отколко изглежда на пръв поглед. Поздрав.