Тъма
Боже, каква непрогледна тъма!
Небето, изгубило свойте звезди
тази нощ почерня от тъга
и заплака във мойте очи.
Натежали от черното облаци,
с отчаяние търсят отмора,
в своите бели светкавици
и небето гръмовно говори.
То поне си излива тъгата
във тъмата, макар да крещи,
а в душата ми светла и бяла
тишината до болка мълчи...
Небето, изгубило свойте звезди
тази нощ почерня от тъга
и заплака във мойте очи.
Натежали от черното облаци,
с отчаяние търсят отмора,
в своите бели светкавици
и небето гръмовно говори.
То поне си излива тъгата
във тъмата, макар да крещи,
а в душата ми светла и бяла
тишината до болка мълчи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
