22 янв. 2006 г., 22:20

УЕДИНЕНИЕ

139 0 12

Аз не чувствам в тялото си сили.
И сълзи в очите ми напират.
От живота труден не разбирам,
но зачитам чуждия морал,
макар и потопен в кал.
знам,че нямам аз спасение,
но желая мъничко уединение.
От което знам поне,че после,
аз ще имам сили,
поне за някакво спасение.

   Не обичам аз да плача,
но пък често ми се случва.
От уединението сам като завладяна,
роня сълзи до зарана.
Но дали това ще е спасение,
щом не ми помага вече даже моето уединеие...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вержи или Жежи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лелеее ако има6е оценка 7 аз щях да ти напиша 8!!!Много ми харесва!Незнам защо но много ми допада начина по който пишеш :Р*
  • Гери,желание винаги има
  • Гиги,пак мерси!ще ме разглези6;Р
  • Никой не обича да плаче...Много е хубаво стихотворението,но и много тъжно.Казват,че понякога от болката се раждат най-хубавите творби,но се опитай да гледаш по-оптимистично на нещата.Уверявам те,че и от щастие също могат да бъдат написани чудесни произведения.Имаш 6-ца от мен и този път...
  • стига да искаш ще намериш спасение Прекрасен стих!!! :о 6+++++ от мен